Родителски права при развод и фактическа раздяла (без брак): Пълно ръководство 2026

Раздялата с партньора е тежка, но неизвестността за бъдещето на децата е това, което наистина ти пречи да спиш спокойно.

Много родители живеят в заблуда, че ако нямат граждански брак, законите са напълно различни или че единият родител автоматично има предимство. Други се страхуват, че ще бъдат напълно изключени от живота на детето си.

Истината е, че Семейният кодекс поставя интереса на детето над всичко – независимо дали имате подпис в общината, или не. Тази статия ще ти даде яснота и спокойствие.

Ето какво точно ще научиш тук:

• Имат ли разлика правата на родителите със и без брак.
• Какви са критериите на съда, за да спечелиш дело за родителски права.
• Какво наистина означава „отнемане на права“ и кога се прилага.

Родителски права без брак: Какви са правилата?

Нека започнем с най-често срещания казус според данните от търсенията: родителските права, когато няма сключен брак.

В България стотици хиляди двойки живеят на семейни начала. Когато настъпи раздяла (фактическа раздяла), законът е категоричен:

Произходът е по-важен от брака. Ако детето е припознато от бащата и в акта за раждане фигурират двама родители, техните права и задължения са абсолютно равни с тези на разведените съпрузи.

Имат ли бащите равни права без брак?

Краткият отговор е ДА.

Ако бащата е припознал детето, той е пълноправен родител. Липсата на брак не дава автоматично предимство на майката, нито прави бащата „втора категория“.

Въпреки това, за да бъдат тези права юридически уредени и изпълними (напр. режим на лични контакти, издръжка, пътуване в чужбина), трябва да се заведе дело.

Без съдебно решение, вие разчитате само на добрата воля на другия родител. А в момент на емоционална раздяла, добрата воля често изчезва.

Процедура: Как се уреждат правата при фактическа раздяла?

За разлика от развода, където се прекратява и съпружеската връзка, тук съдът се занимава само с въпросите, касаещи детето.

Делото обикновено решава пет основни елемента:

1. Кой упражнява родителските права.
2. Местоживеене: При кого от родителите детето живее постоянно и къде
3. Режим на лични отношения: Кога другият родител ще вижда детето и ще го взема при себе си (уикенди, ваканции).
4. Издръжка: Сумата, която родителят, комуто не са предоставени родителските права, трябва да плаща.
5. Пътуване в чужбина: Заместващо съгласие за издаване на паспорт (при нужда).

Критерии на съда: Как се определя кой ще „вземе“ детето?

Мит е, че съдът автоматично присъжда децата на майката или че по-богатият родител винаги печели. Съдебната практика през 2025 г. се променя и гледа много по-комплексно на ситуацията.

Основният принцип, от който се води съдията при решаване на въпроса за титулярството на родителските права, е „Висшият интерес на детето“. Това не е просто фраза, а съвкупност от конкретни критерии, по които вие с партньора ти ще бъдете оценявани.

Как се печели дело за родителски права? (Топ стратегии)

За да „спечелиш“ делото, трябва да докажеш пред съда, че ти си родителят с по-висок родителски капацитет.

Това не означава кой е по-добър човек, а кой може да осигури по-стабилна и развиваща среда за детето. Съдът изследва следното:

• Емоционална връзка: Към кого е по-привързано детето и кой основно се е грижил за неговите потребности? Кой го е водил на лекар, на градина и кой му е чел приказки досега?
• Възпитателски умения: Можеш ли да налагаш граници, без да си агресивен? Подкрепяш ли образованието му?
• Подкрепа от трети лица: Имаш ли баба/дядо или друг близък, който да помага в грижите, докато си на работа?
• Отношение към другия родител: Това е ключово. Ако настройваш детето срещу бившия си партньор (синдром на родителско отчуждение), съдът може да счете това за липса на родителски капацитет.

Важно: Съдът често назначава съдебно-психологическа експертиза. Психолог ще разговаря с теб, с другия родител и с детето, за да даде независимо мнение кой е по-годният родител.

Ролята на жилището и доходите

Много родители се страхуват: „Нямам собствено жилище, значи ще ми вземат детето“. Това е грешно схващане.

Материалните възможности са важни, но не са решаващи сами по себе си. Ето как ги гледа съдът:

1. Жилищни условия: Не е нужно да имаш палат или собственост. Достатъчно е да представиш договор за наем и да докажеш, че в жилището има условия за детето (собствено легло, бюро, отопление).
2. Доходи: Високата заплата не купува родителски права. Важното е да имаш стабилен доход, който покрива нуждите на детето.

Богатият родител, който никога не е вкъщи, често губи упражняването на правата срещу родителя с по-скромни доходи, който обаче е основната фигура в живота на детето.

Кога съдът се съобразява с желанието на детето?

Законът слага ясна граница за възрастта, но практиката е нюансирана:

• Над 10-годишна възраст: Изслушването на детето е задължително. 
• Под 10 години: Съдът може да изслуша детето, ако прецени, че то е достатъчно зряло, но не е длъжен.

Внимавай тук: Съдът изслушва детето, но не е длъжен да се съобрази с желанието му, ако прецени, че то е манипулирано или че изборът му е опасен за неговото развитие (например: детето предпочита бащата, защото той му позволява да играе видеоигри по цяла нощ).

Ограничаване и лишаване от родителски права

Това е най-крайната мярка в семейното право. Често в канторите идват родители, които питат: „Мога ли да му/ѝ взема правата напълно, за да не вижда детето повече?“.

Важно е да разбереш разликата между това детето просто да живее при теб и другият родител да бъде юридически лишен от права. Съдът прибягва до тази мярка само в изключителни случаи, когато е застрашено здравето или животът на детето.

Възможно ли е пълно отнемане на родителски права на майката?

В българското общество битува схващането, че майката е „недосегаема“. Статистиката и практиката обаче показват друго.

Отнемане на родителски права на майката (юридическият термин е „лишаване“) е напълно възможно и се случва, когато поведението ѝ представлява опасност за детето.

Съдът може да лиши родител (майка или баща) от права в следните конкретни хипотези:

1. Особено тежки случаи: Физическо или психическо насилие над детето, блудствени действия или въвличане в престъпления.
2. Трайно неполагане на грижи: Ако родителят е изоставил детето в институция или при другия родител и не се интересува от него с години, без да има уважителна причина.
3. Неплащане на издръжка: Системното неплащане само по себе си рядко води до пълно лишаване, но е силен аргумент в комбинация с липсата на емоционална връзка.

Важно: Лишаването от права не освобождава родителя от задължението да плаща издръжка. Той губи правата да решава за детето, но задълженията остават.

Ограничаване на правата: По-меката мярка

Често, вместо пълно лишаване, съдът постановява ограничаване на родителските права.

Това се случва, когато родителят не е виновен (няма зла умисъл), но обективно не може да се грижи за детето.

• Примери: Тежко психическо заболяване, дълготрайна физическа немощ или опасна заразна болест.

В тези случаи мерките са временни – докато състоянието на родителя се подобри.

Каква е процедурата?

Делото за лишаване или ограничаване на права е тежко и изисква сериозни доказателства.

• Участие на социалните: Дирекция „Социално подпомагане“ задължително дава становище.
• Участие на прокурор: В тези дела винаги участва прокурор, който следи за законността и защитата на детето.

Ако целта ти е просто да ограничиш контактите, защото другият родител е безотговорен (но не опасен), по-добрият път обикновено е борбата за режим на лични отношения, а не дело за лишаване от права.

Режим на лични отношения (Виждане с детето)

След като съдът определи при кого ще живее детето, следващата голяма битка е за режима на лични отношения.

Това е графикът, който определя кога другият родител (този, при когото детето не живее) ще бъде със сина или дъщеря си. Целта на закона е връзката с детето да не се прекъсва, а не просто да се „отмята“ време.

Стандартен срещу разширен режим: Каква е разликата?

В практиката съществуват две основни понятия, макар в закона да няма строга дефиниция за тях.

1. Стандартен режим (Класическият модел) Това е познатото „през уикенд“. Обикновено съдът постановява:

• Всяка първа и трета събота и неделя от месеца (с преспиване).
• 20-30 дни през лятото (когато майката не е в отпуск).

Този режим често е критикуван, че превръща родителя в „гост“ в живота на детето си, но все още е най-масовият.

2. Разширен режим (Целта на активните бащи) Ако искаш да участваш реално във възпитанието, трябва да се бориш за разширен режим. Той включва много повече време:

• През седмицата: Взимане на детето от училище/градина в определени дни и връщане вечер (или преспиване).
• Празници: Четна/нечетна година за Коледа, Великден и рождените дни.
• Дълги уикенди: Включване на официалните почивни дни, когато се сливат с уикенда на бащата.

Съвет: За да получиш разширен режим, трябва да докажеш пред съда, че имаш условията, времето и най-вече – че детето е свикнало с теб и има нужда от това време.

Споделено родителство: Мит или реалност в България?

Все повече родители питат за споделено родителство (50/50) – модел, при който детето прекарва равно време и при двамата родители (напр. една седмица при майката, една при бащата).

Доскоро българските съдилища бяха скептични към този модел, но през 2025 г. практиката се променя. Върховният касационен съд (ВКС) вече допуска, че споделеното родителство е в интерес на детето, но само при определени условия, тъй като споделеното родителство е нож с две остриета и в повечето случаи не обслужва висшия интерес на детето, а по-скоро на неговите родители.

Кога съдът ще одобри 50/50 грижа? Не е достатъчно само да го искаш. Трябва да са налице три ключови фактора:

1. Близост на домовете: Живеете в един квартал или достатъчно близо, за да не се променя средата на детето (училище, приятели) всяка седмица.
2. Отлична комуникация: Родителите трябва да могат да си говорят цивилизовано. Ако има постоянни скандали, съдът ще откаже споделено родителство, защото то ще травмира детето.
3. Еднакъв капацитет: И двамата родители трябва да могат да полагат еднакво добри грижи.

Ако ти и бившият ти партньор сте във война, шансът за споделено родителство е минимален. Съдът търси стабилност, а не график, който да обслужва егото на родителите.

Процедура и необходими документи: Как да започнеш?

Най-голямата грешка, която родителите допускат, е да влязат в съдебна зала неподготвени или да разчитат на „бланки от интернет“. Всяко семейство е уникално и шаблонните решения често водят до проблеми след това.

За да стартираш дело за родителски права (независимо дали след развод или при фактическа раздяла), процедурата започва с подаване на Искова молба до Районния съд по настоящия адрес на детето.

Основните документи, които ще ти трябват:

• Удостоверение за раждане на детето: Копие от акта за раждане.
• Доказателства за доходи: Служебна бележка от работодател за доход 1 година назад или данъчна декларация.
• Удостоверение за семейно положение: Издава се от общината.
• Доказателства за родителски капацитет: Характеристики от учители/възпитатели, грамоти на детето, снимки и свидетели, които могат да потвърдят твоята връзка с детето.

Колко време и средства отнема едно дело?

Трябва да имаш реалистични очаквания. Съдебната система е натоварена и „бързи дела“ за родителски права са рядкост.

• Времето: Ако има спор между родителите, делото на първа инстанция обикновено продължава между 6 и 12 месеца. Ако се стигне до обжалване, процесът може да отнеме и над 2 години.
• Най-бързият вариант: Ако постигнете Споразумение (Спогодба) с другия родител, съдът може да го одобри в рамките на 1-2 месеца. Това спестява време, нерви и пари.

Цената: Държавната такса за завеждане на делото е символична (около 30-80 лв. в зависимост от исковете). Основният разход е адвокатският хонорар, който варира според сложността на казуса и броя на заседанията.

Съвет: Не пести от правна защита точно тук. Едно лошо написано решение може да те лиши от контакт с детето ти за години напред, а промяната му е много по-трудна и скъпа процедура.

Заключение: Как да защитиш интереса на детето си?

Битката за родителски права не е състезание кой ще победи другия. Тя е процес, в който трябва да убедиш съда, че при теб детето ще има по-добро бъдеще.

Независимо дали се бориш за правата си като баща без брак, или искаш да защитиш детето си от безотговорен родител, стратегията е от решаващо значение.

Не оставяй бъдещето на детето си на случайността.

Ако имаш нужда от опитен адвокат по семейно право, който да анализира твоя казус и да изготви печеливша стратегия, свържи се с нас днес.

Запази час за консултация с Адвокат Георгиева тук